Фрезия
/freesia/
Всички познават цветарските фрезии – едни от предпочитаните за букети цветя в магазините за цветя. По-малко известни са градинските фрезии, подходящи за слънчева градина със завет.
Прекрасната ароматна фрезия слязла от високите плата на Кейптаун в Южна Африка. Отначало са използвали само няколко вида, но поради големия интерес към тази култура е започнала усилена селекционна дейност. Днес се разпространяват над 200 сорта с разнообразна багра, едрина и на цвета. Голям дял от оранжерийните площи в Холандия и Франция са заети с фрезия.
Чародейната фрезия е много капризна към светлината, не понася кисела почва и засоляване, има претенции и към влагата.
В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интерсно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.
Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.
Фрезия, особености.
Растенията са много взискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.
Размножаването става чрез семена и вегетативно.
Семената се засяват от средата на април до юни в сандъчета с почвена смес от листовка, чимовка и тор. При температура 20-22oС масово поникване става след 25 дни. Във фаза 1-2 листа се пристъпва към пикиране, след което растенията се държат в парник. През лятото е необходимо ежедневно поливане, ежеседмично подхранване с минерални торове /10л вода по 5г амониева селитра и калиев фосфат; във втората половина на лятото се увеличава количеството на последния /.
Растенията се пресаждат, като температурата се поддържа 8-10oС / през ноември-декември /. Ако растенията не цъфтят, тя се снижава до 5-7oС. Растенията зацъфтяват след 8-9 месеца. Цветовете се берат, когато най-ниско стоящият цвят не се е отворил.
Отрязаните стръкове фрезия могат да запазят декоративните си качества до 10 дни при температура 2-3oС. Във ваза може да удължите трайността им, като във водата поставите 45-50г захар на 1л вода.
