Филаделфусът и дойцията в благородна надпревара

Filadelfus

Филаделфусът и дойцията в благородна надпревара

Белите им цветове пленяват с красота и приятен аромат, който се усеща отдалеч

ФиладелфусПрез лятото кипи благородно съревнование в природата по време на 20-дневния активен цъфтеж на дойцията (Deutzia) редом с филаделфуса (Philadelphus).
Двата храста са роднини от едно семейство, но от два рода и не си отстъпват по качества.

Всеки си има своя чар.

Филаделфусът отдалеч привлича с благоуханните си цветове. Дойцията е неустоима с чара на белите си, приличащи на танцуващи балерини цветчета, които буквално обсипват гъвкавите тънки клони, понякога дъговидно извити от изобилието на цвят – както е сега сезонът след дъждовете.
дойцияАко се спрем на дойцията – тя е светлолюбив храст. На височина достига 1,5 – 2 метра. За предпочитане е защото не мръзне и през най-тежките зими. Обича по-плодородните и влажни почви, но издържа и на по-бедните. Освен, че е студоустойчива, е също и димоустойчива.

Устойчиви са на болести и неприятели
Към болести и нападения са по-устойчиви дойциите. Филаделфусът често се напада от листната въшка. За дойцията се полагат много грижи за култивирането й. Познати са много различни видове, особено по отношение на цветовете. Освен бяла, има бледорозова и дори червена дойция. Най-големи постижения в облагородяването са достигнали цветарите във Франция. У нас са застъпени най-вече два вида дойция – дойция крената и дойция грацилис.

Размножаване
У нас се практикува вегетативният начин на размножаване, макар че има и семенен. Най-сполучливо е след прецъфтяването през юли да се берат и зареждат в студени парници зелени резници. Може и през зимата, през януари или февруари, да се нарязват зрели резници. Същите се съхраняват заровени в пясък до пролетта. В началото на април се набучкват в подготвената почва.
За дойция крената се препоръчва размножаване със зрели резници, а за дойция грацилис със зелени резници.

Отговорете