Детелина, Оксалис (Oxalis) – цветето на щастието

oksalis-detelina

Детелина, Киселче, Оксалис (Oxalis) – цветето на ЩАСТИЕТО.

Оксалисът е тревисто луковично растение, което произхожда от Южна Америка и достига около 18-22 см височина. Родът му включва няколко вида, които цъфтят с различни цветове: розови, жълти, червени или бели.

Цветовете на Оксалиса са нежни и често са скрити под листата.
Някои от видовете Оксалис са с гъсти, триделни пурпурно-червени, лилави или зелени листа и изправени стебла, други имат тънки силно разклонени лазещи стебла, някои са дребни, други по-едри.
Различните сортове цъфтят по различно време. Например видът regnellii (киселица) цъфти в средата на лятото, a Oxalis deppei (четирилистна детелина) – от октомври до средата на зимата. Някои от видовете оксалис се затварят вечер и при облачно време и се отварят през деня, особено когато е слънчево.

Детелина, Киселче, Оксалис.

Оксалис депей, четирилистна детелина (Oxalis deppei)
Ако искате да имате цъфтящи растения у дома през зимата, можете да попълните колекцията си с Oxalis deppei, като изберете сорт, който цъфти в бяло. Именно през зимата това растение ще създаде приятна атмосфера и настроение със своите бели цветове, които наподобяват едри снежинки, нападали по тревата.

Оксалис депей, известен още като Растението на щастието или Железният кръст, е луковично растение, чиито луковици са около 5 см дълги и 3 см широки. Тъй като сравнително бързо образува нови луковици, ежегодно трябва да се прорежда и излишните булби да се отстраняват, за да не пречат на растежа и цъфтенето. При засаждане луковиците се заравят плитко – на 1 см дълбочина. Може и преди това да се потопят във вода, докато поникнат коренчетата им.

Оксалис депей предпочита обилно поливане и се чувства добре, ако почвата засъхва между отделните поливания. През активния период растението трябва да се наторява с универсални торови разтвори. След като спре да цъфти, в края на зимата, оксалисът се нуждае от почивка и преминава в период на покой. Първият признак за това е, че листата му започват да повяхват и лесно се откъсват от луковицата. Оставете оксалисът да увехне изцяло и го преместете на по-хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това цветето само ще започне да расте. Когато видите новите листенца, излизащи от луковицата, преместете събудилото се растение на светло и топло място. Започнете да го поливате и подхранвате.

Оксалисът може да се отглежда на открито от средата на май до първите есенни слани. Изберете му сенчесто, сухо и прохладно място. Имайте предвид, че не понася течение. Преди да изнесете растението навън, трябва да почистите луковиците от пръстта и да ги засадите в почва, богата на хумус.

Детелина, Киселче, Оксалис – цветето на щастието.

Оксалис регнели (Oxalis regnellii) – цвете на щастието

Оксалис регнели цъфти в пурпурно и розово-червено и се подарява като символ на щастието. Листата са тъмно-лилави, което предполага мястото за отглеждане с малко светлина.

Оксалис регнели не понася течение. През лятото растението цъфти в пурпурно и розово-червено. Това е едно от най-красивите цветя – при лошо време и нощем цветовете заспиват.

Оксалис регнели се полива обилно с вода, като през периода на цъфтежа се тори всяка седмица с тор за луковични растения.

През април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва плитко (около 1см) или може да се постави и във вода и да се засади след като е пуснало корен.

През октомври преди първите слани изваждате луковиците от пръстта, почиствате ги и ги складирате на хладно и сухо място.
чета.

Луковиците на Оксалиса са хранителен деликатес в Мексико, а листата му се използват като добавка към салати, но не в много големи количества, защото съдържат оксалинова киселина.

Коментари (4)

  1. Много красиво цвете но защо през зимата голяма част от листата изсъхнаха. Някой може ли каже.

Отговорете