Черница
При думата черница, на много хора в съзнанието им изплуват безгрижните детски години, летата прекарани на село, черните плодчета надвиснали над главите им и стремежа да откъснеш най-големия плод, а след като похапнете подобаващо доволно от този плод се смеете на омазаните с черно пръсти, а лицата до ушите. В България се срещат два основни типа черници – бяла и тъмно лилава. Без значение от кой вид предпочитате и двата вида на черницата изобилстват от полезни за здравето вещества.
Черницата носи латинското име Morus nigra L. и ботаниците го поставят към род покритосеменнни растения. Семейството и е Черничеви. Ареала на разпространението на този вид черници обхваща четири континента Азия, Европа, Африка и Америка.
На дали има човек, който би объркал вида на черничевото дърво, то рядко достига на размери повече от 15 метра, короната му е силно разклонена, а голяма част от клоните се спускат към земята, правещи вкусните черници достъпни за всички. Листата на дървото са зелени, а плодчетата достигат на дължина до 5 см, продълговати, сочни, с къси дръжки и многосеменни. Узряват в средата на юни до началото на юли.
Сортове черница
В България най-широко са разпространени два сорта на черницата:
Черна черница (Morus nigra L.)
Бяла черница (Morus alba L.)
Освен тези двата се срещат и следните други сортове на черницата, като: Morus insignis, Morus australis, Morus celtidifolia и др. общо около 10 вида.
Черницата е сред най-полезните летни плодове. Най-голяма е концентрацията на полезни вещества в листата на бялата черница, но макар и в по-малки количества, същите вещества се срещат и в черната и червена черници.
