Чаят – храстът на император Шен-Нунг
Както гласи една легенда, ценните свойства на чая са били открити от китайския император Шен Нунг през 2730 г пр. Хр. Друга легенда разказва, че това е заслуга на един индийски монах, който дал обет че няма да спи, а денонощно ще славослови Всевишния. Един ден обаче съвсем изтощен, той заспал. От отчаяние отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Точно на това място поникнал чаеният храст. Тогава монахът започнал да дъвче листата на чудния храст и съумял да се пребори със съня и да изпълни обета си.
Както съобщават арабски източници в средата на ІХ век пиенето на чай вече било познато в Китай. Чаят бива пренесен в Европа през ХVІІ век и отначало е голяма рядкост.
Китайският чай Camellia sinensis = Thea sinensis (сем. Theaceae ) е храст или малко дръвче, което може да достигне най-много 10 м височина, с бели цветове без миризма. Чаят, който се продава и има голяма търговска стойност, се получава от изсушените листа на нова растение. Най-добра суровина са младите току що развили се филизи. Бере се два пъти годишно, листата се изсушават, подлагат се на ферментация и после отново се сушат, след което се получава крайният продукт, наричан черен чай.
Чаят – храстът на император Шен-Нунг.
В Япония и някои райони на Китай се използват т. нар. зелен чай, който се получва чрез бързо изсушаване на листата, без предварително да са подложени на ферментация. Към този чай, който има относително слаб аромат, се прибавят сушени цветове от жасмин или портокал. Листата на чая, както и получената от тях напитка, съдържат кофеин, затова чаят, както и кафето имат възбуждащо действие върху нервната система. Количествата кофеин в листата достига 4%.
Най-големите чаени плантации се намират в Китай, Индия, Япония, Шри Ланка, Източна Африка и в Русия. За да се улесни беритбата, храстите се поддържат с височина до 2 м.
В Асами и Бирма се среща и диворастящ асамски чай (Camellia sinensis var. assamika). Той се смята за най-старият източник на чаена напитка.
