Благородният щир

Благородният щир.

Оставете му място под слънцето и той няма да ви напусне.
Щирът е един от най-досадните плевели. Всеки градинар се старае дори стръкче от него да не остане между цветята и зеленчуците му. За братовчеда му обаче, с когото носят еднакви имена – щир (Amaranthus), се полагат всякакви грижи, за да расте и краси градините. Като декоративно растение се използва най-вече опашатият щир (A. сaudatus). Той произхожда от тропическите области и не издържа и най-леките слани, затова се отглежда като едногодишен. Красиви са всичките му части – и зелените или пурпурни листа, и тъмночервените или малинови цветове. Самите цветчета са дребни и са събрани в плътни клъбца, които на свой ред са подредени в дълги увиснали съцветия. Има разновидности със зелено-бели съцветия, както и с чисто бели или жълти. Особено красива е мънистената форма на щира, при която съцветията изглеждат като мъниста, нанизани на тънкото стъбло.

На слънце
Щировете са бързорастящи растения, които изискват много топлина и слънчева светлина. Предпочитат леки и богати на хранителни вещества почви. Засяват се в градината към края на април. През юни-юли се появяват съцветията, които нарастват непрекъснато и до есента вече се влачат по земята. Ако отглеждаме някой от ниските сортове, щом се застуди, може да го внесем в саксия в стаята, където ще продължи да расте и цъфти.

От историята.
Освен като красиво цвете, този вид е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение (след царевицата) зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за “дяволско изчадие” и забранили употребата му.
Чак в наши дни след четиристотингодишна забрава били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост.

Благородният щир. Полезно.

От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва
в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се използва за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Понякога поради известна външна прилика на опашатия щир се бърка с целозията и с акалифата, но те са съвсем различни растения.

Източник: ГРАДИНА БГ