БИЛКИТЕ – полезна информация.
АМОРФА
(Amorpha fruticosa)
Храст, висок до 2 м. Произхожда от източните части на Северна Америка, но у нас отдавна се отглежда като парково храстче из цялата страна и подивяло. Масово се самозасява край Дунава и другите реки, които, като носят във водите си семена, ги отлагат извън коритото при наводнение.
Тя понася много добре както продължителни засушавания, така и заливания. Цъфти изобилно на слънчеви места продължително от юни до август. Отличава се с тънките си прави клонки, текоперестите си листа, съставени от 11 до 25 елиптично овални листчета. Клонките и листата при смачкване издават неприятна миризма. Цветовете са дребни, пурпурновиолетови, със златистожълти тичинки. Те са събрани в гъсти изправени съцветия – метлици.
Семената покълнват лесно без предпосевна обработка. Лесно се размножава чрез семена, които се засяват през пролетта на дълбочина 0,3 см. по 2 г на 1 линеен метър. Пониците се предпазват от слани чрез покриване.
Към почвените условия аморфата е невзискателна. През време на цъфтежа масово се посещава от пчелите. Като медоносно растение заслужава да бъде засаждана по откоси, насипи, на бедни почви или на заливаеми места.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
АРНИКА ПЛАНИНСКА
/Arnica montana L./
Ботаническа характеристика
Арниката е едно изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение в климатичните условия на България, но, за съжаление, абсолютно непознато като такова у нас. Много рядко се среща в селските градинки като декоративно растение. Неговата родина са планините на Испания и Франция. В цяла Западна Европа това растение е сред най-отглежданите в култура като лечебно и въпреки всичко неговото търсене на билковия пазар не намалява.
Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят. От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото. Цъфти през май-септември. Да се различава от невена! Цялото растение има силна и приятна миризма.
Внимание! Цялото растение е отровно!
Употребяеми части
За лекарствени средства се използват цветовете на арниката , които се берат без дръжките. Те съдържат етерично масло, багрилни вещества, органични киселини, мазнини, захари и др. От тях се произвеждат ценни лекарства, поради което това растение се култивира в много страни на Европа.
Отглеждане на арниката.
Планинската арника е много подходяща за култивиране в полупланинските и планинските райони, като най-подходящи за нея са горските покрайнини, преминаващи в открити поляни и сечища, върху затревени средно плодородни и кисели почви. Арниката обаче е влаголюбива, ето защо за предпочитане са по-влажните места.
Отглеждането на това растение не създава трудности.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Размножава се чрез разсад, който се изнася в нивата през май или октомври. Теренът трябва да е предварително подготвен – изоран на дълбочина 28-30 см и наторен с добре разложен оборски тор – по 1-2 тона на декар. Разсадът се засажда на разстояние 40 см между редовете и 20 см между растенията, което означава, че за 1 декар открита площ ще са необходими 12 500 растения, но ако площите са по-големи и поради това ще се обработват механизирано, разходната норма е 60 см между редовете и 20 см между растенията. В този случай ще са необходими 8 500 растения.
През първата година на култивирането растенията развиват само 7-8 розетни листа. Ето защо се препоръчва есенното разсаждане, т.к. още на следващата година, след 5 месеца ще се образуват цветоносни стъбла и ще се прибира първата реколта от цветове. При пролетно разсаждане цветове ще се добиват чак на следващата година – след 12 месеца.
Грижите през вегетацията не са много поради това, както вече бе казано, че растението не е капризно. Би могло да се направи едно подхранване след прибиране на цветовете с калий и фосфор и то в много малки количества, но то не е задължително.
През периода на вегетация арниката се окопава три пъти на дълбочина 8-10 см с цел да се унищожат плевелите и да се поддържа почвата рохкава.
Ако почвата е подбрана правилно, растението не се нуждае от поливане.
Прибиране на реколтата
Берат се цветовете без дръжки във фаза пълен цъфтеж от юни до септември поетапно, т.к. растението не цъфти еднократно. При брането на цветовете растението се придържа с едната ръка за да не се изтръгнат корените му. Цветовете се берат само в сухо и слънчево време, след като се вдигне росата.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Сушене и опаковане на арниката.
Набраните цветове се сушат задължително на сянка в проветриви помещения или в сушилна при температура 40-45 градуса. Рандеманът е 5:1 за цветовете.
Понякога от търговците се търсят и корени и коренища от арника. Те се вадят след втората или третата година рано напролет или късно през есента, когато растенията са в покой. Извадените корени веднага се измиват и много бързо се сушат в сушилня. И при тях рандеманът е 5:1.
Цветовете се опаковат в кашони от велпапе, като дрогата в тях добре се уплътнява.
Добиви
Добивът на сухи цветове от един декар са от 170 до 250 кг, а на сухи корени от 200 до 320 кг.
Цените на световния пазар за миналата година са били стабилни, но предлагането е намаляло, което говори за перспективността на културата от търговска гледна точка.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
АРОМАТНА ЛАЗАРКИНЯ
/Asperula odorata L./
Това растение се култивира в голям мащаб и от много години в Англия, Австрия и Унгария.
Ботаническа характеристика
Ароматната лазаркиня е многогодишно тревисто растение, което има четириръбести, неразклонени, прави, единични, високи 15-20 см стъбла, които в основата си имат пълзящи издънки.
Биологични особености
Лазаркинята цъфти през май-юни, а семената и узряват през юли-август. Тя е некапризна към почвите, накоито се отглежда и е силно студоустойчива.
Размножаване и агротехника
Лазаркинята се разсажда на разстояние 70х45 см.
Прибиране на реколтата
Лазаркинята се бере във фаза цъфтеж, като се реже цялата надземна вегетативна маса. Отрязаните стръкове се навързват на дебели 10 см китки и се сушат в проветриви сенчести помещения.
Съдържание
В лазаркинята се съдържат дъбилни вещества, витамин С (80-90 мг%), етерично масло и кумарин. Тя има много приятен аромат, поради което се използва и като ароматно и подправъчно растение.
Използване
Дрогата от лазаркиня се използва за производството на спиртни напитки, есенции за чай, тютюн и др. В кулинарията се използва както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, лимонада, вино и др.
Лазаркинята е добър медонос. Сухата дрога от това растение прогонва молците, а вкорените му се съдържат багрилни вещества.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
БАЛКАНСКА ЧУБРИЦА
/Satureja montana L./
Балканският чай се култивира в Алжир, Португалия, Южна Франция, Северна Италия и др. страни
Биологични особености
Растението е многогодишно тревисто и има множество стъбла – от 320 до 390. То расте добре на хумусно-карбонатни почви с рН 4,8-8,1. Цъфтежът му започва от втората година. Балканският чай започва рано своята вегетация – в края на февруари, началото на март. Най-активен е растежът му в началото на юни, бутонизацията настъпва през първите десет дни на юли, масовият цъфтеж – през юли-август и продължава 32-47 дни. Семената узряват през септември-октомври.
Размножаване
Има няколко начина на размножаване на балканския чай.
1. Вегетативно размножаване. Това става чрез вкореняване на стъблени резници.
2. Чрез разсадопроизводство.
Първият метод е подходящ тогава, когато се разполага с добро 3-4-годишно маточно поле, от което да се взимат подходящи резници, които да се вкореняват в продължение на 8-12 месеца, за да се получи качествен посадъчен материал.
Разсаждането се извършва през октомври, като може да се използва или лавандуло-садачна или обикновена разсадо-садачна машина. Преди разсаждането кореновата система се съкръщава. Разсадите се заравят на такава дълбочина, че кореновата шийка да бъде под нивото на земята 4-6 см. Разсадната норма е 70х40 см.
Основните обработки включват оран веднага след освобождаването на нивата от есенници, дълбока 25-30 см, едновременно с която се внасят 2-3 тона на декар отлежал оборски тор, 40-50 кг суперфосфат и калий 20-30 кг. Преди разсаждането нивата се бранува и култивира.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Грижи през вегетацията на балканската чубрица :
Първо култивиране на междуредията – през пролетта, на дълбочина 10-12 см, като едновременно с него се внасят 15 кг/дка амониева селитра;
Второ култивиране на междуредията – през есента, на дълбочина 10-12 см.
Прибиране на реколтата
За производство на етерично масло суровината се коси във фаза масов цъфтеж. В този период съдържанието на етерично масло в растението се съдържа: в съцветията – 0,58%, в листата- 0,42% и в стъблата 0,16%.
Растенията, достигнали 2-3-годишна възраст имат: 28,6% съцветия, 51,7% листа и 20% стъбла. За преработка се бере цялата надземна част, като окосената суровина може да се преработва незабавно или да се изсуши в сенчести и проветриви помещения за по-късна преработка.
Етеричното масло на балканския чай съдържа основно тимол и карвакрол – 15—40%.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
БЕЛАДОНА
/Atropa belladonna L./
Ботаническа характеристика
Беладоната е многогодишно растение от семейство картофови. Подземната част на растението се състои от дълги, многоглави, разклонени корени, дебели до 6 см, отвън сиви, отвътре бели и месести. Стъблата са едногодишни, високи до 2 м. Цветовете са едри до 3 см и представляват виолетова камбанка. Растението цъфти продължително през целия период на вегетацията.
През първата година на засаждането се развива един вертикален разклонен корен и слаборазклонено стъбло, достигащо 60-90 см височина. През втората година започва да се развива силно разклонено мощно коренище. Стъблото в долната си част остава неразклонено, но в горната си част става вилообразно разклонено и достига 1-1,5 м височина. Долните листа достигат размери 25х12 см, като към върха на стъблото листата намаляват своя размер.Листата са разположени на 15-30 см от земята. По-младите клонки и листа са мъхести от долната си част.
Беладоната прецъфтява през септември, след което образува лъскави черни черешки, които съдържат само по няколко семенца. Тези плодове са сочни и много сладки, но са силно отровни! При култивираното отглеждане на беладоната е задължителна работата с ръкавици, особенно когато се налага докосването на плодовете и корените, които са най-отровни!
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Внимание! Всички части на беладоната са силно отровни! В случай на отравяне незабавно следва да се даде лекарство, предизвикващо повръщане, както и силен, затоплен оцет или горчица, разредена с вода. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ за промивка на стомаха!
Симптомите на отравяне с беладона са: пълна загуба на глас, тремор на крайниците и нефокусирано зрение!
Конете, птиците, зайците и др.дребни гризачи не се влияят от отровата, но за кучетата и котките тя е фатална.
Употребяема част
Използват се корените – radix Atropae belladonnae, листата – folia Atropae belladonnae и стръковете – herba Atropae belladonnae.
Растението намира широко приложение във фармацевтичната промишленост за производството на болкоуспокояващи препарати.
Засаждане, отглеждане и прибиране
Беладоната е позната в Европа, Далечния Изток и Азия. Обитава горите, като особено е разпространена по по-високите части.
Култивира се в Англия и Франция.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Като култивирано растение беладоната показва голяма приспособяемост към разнообразните почвено-климатични условия, но през първата година тя има едно задължително изискване – достатъчна влажност, за да може растението добре да се развие.
Култивирането на беладона, например във Великобритания е започнало още през 16 век. До преди Първата световна война беладоната се е събирала най-вече от естествените и местонаходища предимно в Южна Европа. Великобритания е внасяла от Хърватска, Словения и Южна Унгария, като общо от тези три страни Великобритания е внасяла ежегодно по 60-100 тона сухи листа, 150-200 тона сухи корени.
Цената на сухата дрога от беладона е в пряка зависимост от съдържанието на алкалоида атропин и някои други, съдържащи се в по-малки количества вещества, като: хиосциамин, скополамин, апоатропини др. Около 0,20-1,35% от алкалоидите се синтезират в корените, 0,10-0,80% се съдържат в надземните части и 0,30-1,62% се съсредоточават предимно в листата.
Най-висок процент активни вещества в беладоната се съдържат през горещите и сухи сезони и в засушливите години, през месеците от юни до септември (в зависимост от района). Препоръчително е дрогата да започне да се събира когато растението започва да губи влага и да увяхва – точно тогава съдържанието на активните вещества е най-голямо!
Почви – най-подходящи за беладоната са плодородните неблатисти и неосолени почви с рохкава и лека структура, незамърсени с многогодишни плевели и подпочвени води, разположени от повърхността на не повече от 2 м. Тя е отзивчива на торене, особено на азотно, благодарение на което значително се увеличава съдържанието на алкалоиди и реколтата може да се удвои. На хълмисти терени с юго-западно изложение беладоната дава изключително голям процент полезни вещества.
Ако почвата е по-варовита, увеличава се съдържанието на атропина и др. полезни вещества.
Надморската височина не е от особено значение за успешното култивиране на беладоната – тя вирее добре от 0-1800 м. надм.височина.
Предшественици – най-добри за беладоната са житните култури или ливадната растителност.
Обработки – основната е дълбоката 26-30 см оран, брануване и последващо култивиране до степен рохкавост на почвата.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Торене – едновременно с дълбоката оран се вкарват минерални торове – по 6-9 кг азот, фосфор и калий/дка. Ако торовете поради някаква причина не са били внесени през пролетта, е допустимо тяхното внасяне и с пролетното култивиране. За предпочитане са гранулираните торове, които подобряват и структурата на почвата. При използването на гранулирани торове намалява два-три пъти необходимото количество.
Размножаване- предпочитаният начин на размножаване е чрез предварително произведен разсад. Разсадът се залага през август с оглед на това, той да е готов за разсаждане на полето през октомври-ноември, когато е най-благоприятният период за разсаждане на тази култура. Разсадът се полага в лехите в хоризонтално положение на разстояние 70 см между редовете и 35 см между растенията. В един декар влизат около 4 000 растения.
Не се препоръчва директната сеитба, понеже семената на беладоната покълват за много дълъг период от време, поради изключително твърдата си обвивка, а така също и процентът кълняемост на семената е много нисък.
Ако беладоната ще се разсажда, препоръчително е пролетното разсаждане за по-студените райони и тези с по-голяма надморска височина – младите растения не понасят ниските температури. Пролетното разсаждане трябва да започне през май, тогава, когато опасността от слани е отминала. Разсадът трябва да бъде висок около 5-7 см и се разсажда обикновено след дъжд, а ако времето е сухо – на предварително полята вада. Разсадът се прихваща лесно и бързо, ако му се осигури достатъчно влага.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Грижи за насажденията – по време на вегетацията грижите се свеждат до окопаване, подхранване и напояване на всеки 15-ти ден през първата година. Окопаването се провежда 3-4 пъти годишно, като междуредовите пространства се култивират механизирано, а почвата между растенията се окопава ръчно.
До септември на първата година от разсаждането всяко растение трябва да достигне височина 60-90 см. Когато достигне тази височина, може да се пристъпи към първото събиране на листата и връхчетата, но не бива да се късат клонките и част от листата.
Преди зазимяването трябва да се отрежат стъблата на растенията на височина 30-50 см от земята, за да се даде възможност през следващата година да започне разклоняването на стъблото и значително да се увеличи листната маса.
През втората година се появяват нови клонки и коренът нараства. През април на втората година от корена започват да поникват нови издънки, които могат да се разсадят. През юни на втората година растението се отрязва на 10-15 см от земята, в периода на цъфтеж. Листата се шмулят и сушат отделно от стръка, който също се суши и продава. През септември месец ще има втора реколта.
Най-големи загуби на растения има през влажните зими.Песъкливата почва, ако се отглежда беладоната на такава, предпазва растенията от замръзване през зимата, но през лятото се нуждае от поливане.
Вредители – беладоната се напада от цвекловата /Pegomyia hyosciami/ и беладоновата /Epithrix atropae/ муха, срещу които трябва да се води системна борба , като се използва вотексит /диптерекс/ или друг тиофосфорен препарат в пропорция 200 гр/дка. Първата изгризва паренхимата на листата, които пожълтяват и изсъхват, а втората се храни с листата, а ларвите и – с корените.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Болести при беладоната:
1. Кафяви листни петна /Alternaria /Ellis neergard f. solani/ – сивокафяви концентрични петна с големина приблизително 2 см; Борбата с това заболяване се води, като се пръска с 0,5% разтвор на пероцин; не бива да се засажда след тютюн, картофи и домати;
2. Сухо склероцийно гниене /Sclerotium bataticola Taubenhaus/. Корените загниват и стъблото посивява. Загиналите тъкани са изпъстрени с множество точици. Борба – като горе.
Прибиране на реколтата –зелената маса се прибира от полето във фаза масов цъфтеж до началото на плодообразуването. Най-напред се прибират листата с дръжки не по-дълги от 2 см в началото на бутонизацията и по време на цъфтежа.
Висококачествените листа трябва да са дълги 10-15 см, широки около 5-10 см, с ясно очертани жилки, отгоре следва да са кафяво-зелени, а отдолу – сиво-зелени.
Провеждат се няколко последователни беритби, като се започва от най-долните листа. При брането листата се диплят като при тютюна, за да не се запарят. Стръковете могат да се прибират и със силажокомбайн от началото на цъфтежа до плодообразуването след обирането на долните листа.
Листата и стръковете се сушат на сянка при естествени условия или в сушилня.
Листата се продават в два вида: цели и натрошени, но не по-ситни от тези на маточината.
Корените се вадят с плуг без отметателна дъска или с нож-скоба в края на лятото на третата година тогава, когато останалата надземна част на растенията завехне. Изкопаването трябва да се извършва колкото може по-дълбоко.
Корените се заготвят във вид на парчета с диаметър 10-25 мм или повече, а цветът им следва да е кафяво-сив. Те трябва да са твърди и вдървенели, да са образували пръстени, от които да излизат прорастъци, които обаче се отстраняват.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Корените на беладоната се нарязват на парчета с дължина от 20-25 см, в зависимост от желанието на клиента. Цветът на качествените корени варира от бежев, кафеникав до белезникав. Съществуват три комерсиални вида корени:
а) Корен, покрит с прашец – той има мръсно бял цвят. Кората му обикномено представлява 1/7 от диаметъра, като в периферията си е жълтеникава на цвят. Обелките са оцветени в синьо, заради съдържанието на йод. Кората може да се бели;
б) Корен с роговидна форма. Той има много тъмен цвят. Напречният разрез показва, че коренът е тъмнокафяв и мазен на пипане. Кората е нацепена на повърхността, а самата тя е изградена от отделни пластове, които са с роговидна форма. В корена и кората се забелязват множество кристали с формата на зрънца с бял цвят;
в) Вдървен корен. Той представлява нещо средно между първия и втория корени. Цветът е светлокафяв или сив. При напречен разрез кората прилича на втория корен, но под нея е разположена дървовидна част, която в центъра на корена е мека и жилеста. Дървовидната част има множество жълти на цвят жилки, които имат формата на лъчи, насочени към центъра.
В свежо състояние коренът би следвало да е достигнал дължина 50 см и диаметър 5 см, едва след това би трябвало да се вади и продава.Разклоненията на корена се премахват и не се продават с основните корени, т.к. съдържат по-малко алкалоиди и търговците не ги предпочитат.
Анализите са показали, че съдържанието на алкалоиди в корените е най-високо по време на цъфтеж след навършване на три годишна възраст на растението, ето защо е препоръчително да се вадят в края на лятото.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
През първата година беладоната съдържа само половината от съдържанието на атропин, а младите корени изобщо не съдържат атропин, а само хиосциамин. В младите листа процентът хиосциамин надвишава този на атропина. През втората до четвъртата година качеството на съдържаните вещества е най-високо, като то значително нараства, ако листата и корените се берат по време на цъфтеж.
В диворастящата беладона като правило се съдържат по-малко алкалоиди, отколкото н култивираната.
Сушене и рандеман
Извадените от полето корени се измиват, без да се киснат във вода и се отрязва надземната част, нарязват се на късове с дължина 8-10 см, по-дебелите се нацепват и разстилат на площадки или на рамки под навес. При по-големи количества е препоръчително сушенето в сушилня при температура 50 градуса, за да се избегне риска от мухлясване.
От 5,5 кг сурови корени се получават 1 кг сухи.
Добиви
Ако културата се отглежда като двугодишна, добивите са следните:
– сухи листа – 120-150 кг/дка;
– сухи стръкове – 400-450 кг/дка;
– сухи корени – 150-200 кг/дка.
При ликвидиране на насаждението добивът от сухи корени достига 250-300 кг/дка.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
БЕЛИЯТ ИМЕЛ
-досадно растение, което пастор Кнайп препоръчва само на жените: една чаша отвара от бял имел е достатъчна веднага да спре кръвотечение, бяло течение и да подобри циркулацията на кръвта.
Бял Равнец
БЕЛИЯТ РАВНЕЦ – кръвоспирачът
(Achillea millefolium L.)
В Средновековието са я наричали „войнишка трева“, заради свойството й да спира външни и вътрешни кръвоизливи. Днес, когато все пак по-малко се пролива мъжка кръв, спокойно можем да я наречем „женска трева“, защото със същия успех тя преустановява маточните кръвоизливи. Въобще това е билка с многолечебни качества, използвана и при най-тежки заболявания.
Белият равнец е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, покрито с власинки, високо до 70 см. Листата са последователни, двойно- и тройноперести, ланцетовидни. Цветовете са събрани в щитовидни съцветия от кошнички на върха на стъблото. Периферните съцветия в кошничките са бели и езичести.
Използваема част: съцветието и стръковите. Берат се от юни до края на август. Сушат се на сянка или в сушилня до 40° С.
Билката съдържа етерично масло, флавонови гликозиди (апигенин и лутеолин), горчивото вещество ахилеин, дъбилни вещества, естери на изоволериановата и мравчената киселина, витамин С и К, и др. Експериментално и клинично е доказано, че основните му лечебни действия са кръвоспиращото и противовъзпалителното. Притежава и болкоуспокояващо и ободряващо действие. Лечебният ефект се дължи на етеричното масло. Прилага се за нормализиранена двигателната и секреторната функция на стомаха, за ускоряване на кръвосъсирването. Освен споменатите по-горе кръвотечения, белият равнец спира кръвоизливи от венците и носа.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Особено ефективен е при лечението на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при гастрит, колит, газове в червата, хемороиди. В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, киселини в стомаха, детски глисти, болести на черния дроб и бъбреците. Във Франция настойка и отвара от билката се препоръчват при обща слабост, нервни заболявания и болезнена менструация. Фитотерапевти със световна слава лекуват с бял равнец атеросклероза, катари на горните дихателни пътища, грип.
Как се използва?
Външно приложение – цвят от бял равнец, киснат 40 дни в маслинено масло (1:10), се употребява за мазане на рани, изгаряния, натъртвъния, екземи.
Вътрешно приложение – 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 1 кафяна чашка преди ядене, 4 пъти дневно. Извлекът може да се пие и при язва на стомаха и дванадесетопръстника (1 супена лъжица 2 ч след ядене)
Внимание! При продължително приемане и в големи количества билката действа токсично!
БИЛКИТЕ – полезна информация.
БЕНЕДИКТИНСКИ ТРЪН, ПРЕСЕЧКА
/Cnusus benedictus L./
Ботаническа характеристика
Бенедиктинският трън е едногодишно тревисто растение, което има силно разклонено още от основата стъбло. Листата на растението са продълговати, двойно назъбени, с шипове по издадените части и силно изразено жилкуване. Цветовете на растението са разположени по върховете на стъблата и разклоненията им, като също имат шипове. Бенедиктинският трън цъфти през май-юни.
Употребяема част
Събират се стръковете заедно с приземните листа.
Съдържание
Дрогата от бенедиктински трън съдържа кницин, слузни и дъбилни вещества, смоли, горчиви вещества, етерично масло и ензими, които пресичат млякото.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
Растението вирее добре на почви с рН 6,5-8,4, без особени изисквания към тяхната структура. Отзивчиво е на торене с оборски тор, който се внася с основната обработка (оран на 28-32 см дълбочина), в рамките на 2-4 т/дка и на подхранване по време на вегетацията с комбиниран тор (калий, фосфор и азот)- 30-40 кг/дка. Това растение се засява директно, като разходната норма на семена е 800-1000 гр/дка. Семената се засяват на разстояние 60-70 см между редовете и 15-20 см между растенията.
Кълняемостта на семената се запазва 3 години и са сравнително едри. Семената се засяват с редосеялка, като се покриват с 1,5 см почвен слой рано през пролетта – средата на март – средата на април. При благоприятни климатични условия семената започват да покълват след 10-12 дни. Веднага след поникването се окопават на ръка между растенията и механизирано междуредията. Ако се налага растенията се прореждат. По време на цялата вегетация насажденията ще се нуждаят от поне още едно ръчно и едно механизирано окопаване.
Прибиране на реколтата
Бенедиктинския трън се коси или на ръка, или с механична косачка, което е препоръчително, т.к. растението е бодливо и доста неприятно при допир. Стръкове се косят на височина 8-10 см от повърхността на земята във фаза начален цъфтеж в сухо и топло време.
Сушене и заготовка
Дрогата се суши на сухо, проветриво и сенчесто място насипно на слой, не по-дебел от 10 см върху скари или във вид на китки, окачени на телове, или в сушилня на температура, не по-висока от 50 гр.С. След изсушаването дрогата се балира и съхранява в сухо, сенчесто и проветриво помещение.
Рандеманът е 7:1.
Добиви
Добивите от това растение са доста високи и могат да достигнат 700 кг сухи стръкове от един декар. Средният добив е в рамките на 350-550 кг/дка.
БИЛКИТЕ – полезна информация.
БЛАТЕН АИР
/Acorus calamus L./
Блатният аир е многогодишно блатно растение с дебел 2-3 см и дълъг 50-60 см корен. Този корен е съставен от множество прешлени, между които личат местата на стари, опадали листа и стъбла. Там има и множество месести и разклонени коренчета.
Размножаването на блатния аир става чрез делене на коренището така, че всеки отделен прешлен да има странични коренчета. Разсажда се по всяко време на лятото, при условие, че мястото ще е винаги наводнено без да пресъхва.Резниците се заравят на 3-4 см дълбочина и на разстояние 0,8-1.
Растението може да се размножава и със семена, които се предлагат от Richters, на цена за 10 грама $16,8.
Ваденето на корените става след втората година в периода на пълна вегетация на растенията. Корените се вадят с тармъци или вили с огънати зъби, почистват се от пръстта и се мият с течаща вода.
Няколко дни корените се подсушават под навес, след което се режат на парчета от 5 до 30 см дължина, а дебелите коренища се цепят на дължина.
Сухата дрога се продава в два вида: белени и небелени корени и коренища. Те се белят преди сушенето.
Белените и небелените корени и коренища се сушат в сушилня на 30-35 г.С. Рандеманът е 4,5:1.
Изискванията към качеството на дрогата са парчетата да са дълги 20-30 см, дебели 1-2 см, отвън жълто-кафяви, вътре розовати.
Добрата дрога има приятен аромат и специфичен горчив вкус. Качеството се влошава от наличието на остатъци от корени и листа.
Сухите корени могат да се продават на цели парчета, надробени парчета и смлени във вид
БИЛКИТЕ – полезна информация.
