Легенда за цветето на любовта зюмбюла (Hyacinthus)

Легенда за цветето на любовта зюмбюла (Hyacinthus)

Зюмбюлът е цветето на любовта, щастието, верността и ... скръбта. Името на цветето "зюмбюл" на гръцки означава "дъждовно цвете", но в същото време гърците го нарекли цветето на тъгата, а също и цветето на спомена за Хиацинт. С името на това растение е свързана древногръцка легенда. В древна Спарта Хиацинт известно време бил един от най-важните богове, но постепенно славата му избледняла и неговото място в митологията заел бога на красотата и слънцето Феб  или Аполон. Легендата за Хиацинт и Аполон в продължение на хилядолетия остава една от най-известните истории за произхода на цветето.

Чаровният младеж Хиацинт — син на спартанския цар Амикъл и музата на историята Клио, бил любимец на Аполон. Богът на красотата учел младежа и го въвеждал в тайните на изкуствата и спорта. Веднъж двамата се забавлявали хвърляйки диск. Аполон гледал с възхищение с каква ловкост и прецизност мята диска Хиацинт и се радвал на  успехите на своя любимец. Но Зефир, крилатото божество на източния вятър, бил ревнив към обичта, която изпитвал Аполон към младежа. С мощният си дъх отклонил хвърления от Аполон  диск и той ударил смъртоносно Хиацинт в главата. Аполон бил обзет от неутешима скръб и за да увековечи спомена за своя млад приятел, превърнал изтичащата от раната и багреща земята кръв в прелестно пурпурно-лилаво цвете, чийто чуден аромат се разпространявал на далече, с чашка, във формата на лилия, която напомняла от една страна буквата "А" (инициалът на Аполон), а от друга — "Y" буквата на (Хиацинт).  
В същата древна Гърция зюмбюлът се смята за символ на умиращата и възраждащата се природа. Според легендата, в основата на статуята на Аполон, където той е седнал на престола си, има олтар, където е погребано мъртвото момче Хиацинт.

Според друга по-късна легенда, по време на Троянската война, Аякс и Одисей едновременно предявяват своето право да притежават оръжието на Ахил след смъртта му. Когато съветът на старейшините несправедливо присъжда оръжието на Одисей, Аякс е толкова изумен, че се пробожда с меч. От капките от кръвта му израства зюмбюл, чийто венчелистчета приличат на първите букви на името Аякс - алфа и епсилон.

Персийският поет Фирдоуси постоянно сравнявал завиващите се венчелистчета на зюмбюла с косата на красавица и високо ценял аромата на цветето:  нейната уста ухаела по-добре от лек бриз, а зюмбюлоподобната и коса  имала по-хубав аромат от скитски мускус.

Дълго време зюмбюли се отглеждали само в градините на Изтока. Там те са популярни не по-малко от лалета. Зюмбюлът е разпространен в Гърция,Турция и на Балканите. Той е бил  особено популярен в Османската империя, откъдето проникнал в Австрия, Холандия, а по-късно се разпространява и в цяла Европа. В Западна Европа, чаровният зюмбюл се появява през втората половина на 17 век, най вече във Виена.

В Холандия зюмбюлът се появява случайно с корабокрушение на кораб, на който имало кутии с луковици, счупени и изхвърлени на брега от бурята. Те по-късно покълнали, разцъфтяли и се превърнали в сензация. Това било през 1734 г., когато треската за размножаване на лалета започнала да охладнява и се чувствала необходимост от появата на ново цвете. Така той се превърнал в източник на големи приходи, особено когато случайно успели да култивират двоен зюмбюл.

Много се увлекли по зюмбюла и в Германия. Потомъкът на хугенотите, градинаря Дейвид Буше, който имал прекрасна колекция от иглики, започнал да отглежда и зюмбюли. През втората половина на XVIII век, той организирал в Берлин първата изложба на тези цветя. Зюмбюлите така запленили въображението на берлинчани , че много от тях се заели старателно да ги отглеждат. Това се превърнало в модерно занимание, още повече че Буш бил многократно посещаван от крал Фридрих Вилхелм III. Търсенето на зюмбюли било толкова голямо, че те са отглеждали в огромни количества.

Във Франция, където цветето също много се разпространило, зюмбюлите през 18-ти век се използвали дори за отравяне на тези лица от които се опитвали да се отърват. Обикновено предназначеният за това букет напръсквали с нещо много токсично и набелязаните за отравяне цветя се поставяли в будоара или спалнята на жертвата.

видяна: 2867
dfgdfg

 

 

Коментари

Зюмбюла
27 дек. 2015 | 06:51
Аз се казвам зюмбюла не исках това име но като прочетох по подробно реших да си го запазя.

 

 

Добави коментар

Коментарите трябва да бъдат изписвани на кирилица!
 
* Име:
* Коментар:
 
 
 Начало  |  26 сеп. 2018г.
конт@кти  реклама
Фирма на месеца
ПРО ПЛАНТС ЕООД
Анкета
Какво търсите в zeleno.bg?