Балсамово дърво.
В Сан Салвадор, Гватемала и Хондурас растат цели балсамови гори. Техните дървета от вида Myroxylon balsamum var. pereirae (сем. Papilionaceae ) са източник на ценен балсам, наречен перувиански, който е течна маслена смола с миризма на ванилия. Смолата изтича от наранените стъбла на балсамовите дървета. За да се получи, кората на дървото се удря с тъп предмет. След две седмици кората пада, а от образувалата се рана се отделя балсам. За да се увеличи потока на изтичане, раната се изгаря до овъгляване на повърхността и, а после се увива с парчета плат. Понеже изгарянето на дървото става с главни на голяма височина, това изисква доста сръчност.
Парчетата плат, напоени с балсам, се изтискват, а полученият балсам се вари във вода и се излива във варели. Тази манипулация с осакатяване и изгаряне на дървото продължава 6 седмици, при което от едно дърво се получава средно 2 кг балсам. Насмоляването може да започне при 10-годишни дървета и да продължи, докато станат на 30 години.
Балсамово дърво, приложение.
Перувианският балсам намира приложение в парфюмерийната промишленост и като средство, което създава трайност на ароматите в хранителната промишленост. Прилага се в лечебната практика като антисептично средство. Бил е популярен през Втората световна война като средство за по-бързо „узряване” на гнойните рани.
Начинът за получаване на перувиански балсам е описан за първи път през 1576 г., но после получаването му е било забранено. Едва през 1860 г. Англииският аптекар Дорът е описал и илюстрирал произвеждането на балсам.
По вид дървесината на балсамовото дърво напомня махагон и се цени в строителството и в мебелната промишленост.
Имам алергия към перувиански балсам.
Ако някой има представа за разпространението на този вид алерген, моля да ми каже
Мисля, че балсамът съдържа ЕВГЕНОЛ, към който доста от пациентите са алергични. Избягвайте евгеноловите препатати и карамфиловото масло.