Астра

Астра.

Астрите (callistephus chinensis) оживяват мрачната есенна палитра
Истински звездопад настава в градината, когато се появят красивите цветове

Всяка година мрачната палитра на есента се оживява от ярките проблясъци на есенните астри. Розови, бели, люлякови, виолетови, през този сезон те са особено трогателни – като последен опит на природата да напомни, че идващите студове са преходни и ще бъдат победени от цъфтящата красота.
Легендите разказват, че тези цветя са се появили от звездна прашинка, паднала на земята. Така ги и нарекли – астри, което на гръцки значи звезда.

С името астра са известни два рода растения – Aster и Callistephus, от голямото семейство Сложноцветни. Членовете на това семейство образуват съцветия- кошнички. Външните им езичести цветчета, които обикновено се наричат листчета, обкръжават жълто “око”, образувано от тръбести цветчета, в които се оформят семената. Калистефусите, или така наречените китайски астри, са любимите на всички богородички.
Същинските астри са многогодишни зимоустойчиви тревисти растения. Повечето от тях произхождат от Северното полукълбо – Северна Америка и Европа. Делят се на 2 групи – ранно цъфтящи и есенни. Първите цъфтят през пролетта и лятото, а вторите – от септември до падането на снеговете.

Астра, произход.

Есенните астри произлизат предимно от Америка. За това говорят и имената на някои от най-популярните – новоанглийски, новобелгийски, пенсилвански астри…
Новоанглийската астра (Aster novae-angliae) вирее в източните американски щати. Образува храст с височина до 2 м, диаметърът му е 80 см. Стъблата силно се разклоняват и са покрити с гъсти власинки. Долните листа са събрани в приземна розетка, а горните покриват стъблата. Цветните кошнички са едри, звездовидни, 3-4 см в диаметър, събрани са в гъсти метличести съцветия. Добре гледаните растения се отрупват с цвят – дават по 20-30 съцветия. Багрите им са ярки и красиви – розови, карминени, сини, виолетови и пурпурни, чудесно се съчетават с жълтите или червеникави тръбести цветчета, които образуват центъра на кошничката. Цъфтежът е от септември до ноември, студове до около -5 градуса не са страшни за повечето сортове.

Астра, особености.

Астрата от Нова Англия се засажда на открити и слънчеви места, където не се задържа излишна влага. Въпреки че не взискателна към почвените особености, все пак най-добре се развива на плодородни хумусни почви. Ако почвата е бедна, се внасят през есента по 10 кг оборски тор или компост на 1 кв. метър, а през лятото се правят няколко подхранвания с минерални торове. Преди засаждането, което може да стане през май или през септември, се прави основно прекопаване на дълбочина 20 см. Растенията се поставят на разстояние 40-50 см едно от друго. Новоанглийските астри се разрастват интензивно и след 3-4 години започват да си пречат, поради което трябва да се разделят и пресаждат. Ако ги оставим да растат, без да ги разделим, цветовете започват да издребняват. Разделянето се прави рано през пролетта и още същата година младите храстчета ще ни дарят с обилен цвят.

От тази астра са създадени много сортове, които се различават по времето на цъфтежа, по размерите и багрите на съцветията. Те са отлично украшение в градината, ярко изпъкват на фона на храсти или като цветно петно сред тревата. Също така широко се използват и за направата на букети. Във вазата издържат по 10-12 дни, а ако им се добавят специални разтвори, може да изтраят и месец.

Астра, грижи

Болестите не ги подминават.
За съжаление астрите са измежду цветята, които не са подминати от болестите и неприятелите. През есента често ги поразява брашнеста мана. Тя покрива листата и стъблата със сиво-бял налеп. Причинител е гъбичката Oidium. На устойчивостта им към нея негативно се отразява недостигът на хранителни вещества, рядкото поливане, сгъстяването на туфите и застаряването на насажденията. Добрите грижи намаляват пораженията, но ако се наложи, се пръска с препарати. При нередовно поливане през сухото и горещо лято големи повреди по астрите причинява паяжинообразуващият акар. Ако растенията не жадуват и от време на време са дъждувани в летните следобеди, те стават по-устойчиви на нападенията му. Когато все пак се появи насекомото, е добре да се пръска с акарицид.