Антиринум /Antirrhinum/, който е известен още с 3 имена, като зейка, кученце и лъвска муцунка. Това цвете е много красиво и добре познато у нас. Наименованията на антиринума се дължат на неговите цветове, които наподобяват кучешка или лъвска муцунка, а тичинките му приличат на езиче. Среща се в умерения климатичен пояс на Северозападна Африка, Западна Азия и Югозападна Европа.
Обикновено, за българския климат антиринум е едногодишно растение, но може да се отглежда и като двугодишно растение. Тогава семената се сеят през август, в лехи, после се пикират и на следващата година цъфтят още през април-май.
Антиринум образува богата зеленина, на височина достига до 20-60см. Цъфти от юли до октомври с всички цветове на дъгата с гроздовидни съцветия, които се отварят последователно.
Грижи:
Кученцето не е капризно растение, но е препоръчително да се наторява всяка седмица. А ако искате да се радвате на богат цъфтеж, направете пензиране (прищипване на цветчетата), щом стъблата достигнат 15см височина.
Тъй като е непретенциозно и красиво растение, кученцето може да се съчетае с други цветя край водни басейни, скални места, цветни лехи, алпинеуми.
Размножаване:
Размножава се чрез семена, които се сеят февруари-март в сандъчета, а през май се засаждат на постоянно място в градината. Нуждае се от богата, рохкава пръст, обича слънчеви места, но расте добре и на полусянка.
Поливане:
Кученцето не обича твърде много вода. Има нужда от умерено влажна почва с добър дренаж.
Вредители:
Понякога кученцето е нападано от акари и листни въшки.
Антиринум, къде да го засадим?
Чувства се най-добре на места директно огрявани от слънцето. Вирее и на полусянка, но тогава е възможно да се наруши цъфтежа му. Подходящо е за южни и западни балкони или слънчевата част от градината.
Високите сортове се използват за рязан цвят, а средните и ниските – за цветни групи. Предпочитат се едноцветни сортове.
Като културно растение се отглежда от 1567 година. Известни са около 50 вида.
