АЛБИЦИЯ – Персийско копринено дърво

Албиция ALBIZZIA Durazz. Сем. LEGUMINOSAE

Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво.
Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Албиция – размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.

Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
Използва се като особено красиво парково и алейно дърво за единично и групово засаждане в парка. У нас е все още слабо застъпено и заслужава да намери по-голяма употреба в южните краища на страната.

От рода е известен само един вид, а именно:

Al. julibrissin Durazz (Юлибрисиновата албиция или „Коприненото дърво“). Отечество – Персия до Китай. Представлява малко дърво, 6-8 м високо, с гладка кора и рядка, широкочадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета. Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежнорозови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от края на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението. Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността. Светло и топлолюбива е.