АГЕРАТУМЪТ /Ageratum/, привлича ли пеперудите в градината?
Интересен факт е, че благодарение на силния си аромат Агератумът привлича пеперуди и други видове насекоми.
Агератумът е прекрасно градинско и саксийно цвете. Миниатюрните му пухкави цветчета са неповторима украса за дома и градината.
Родината му е Централна Америка, а семейството, към което се числи – Астрови. Името на агератума на гръцки означава – „който не старее“.
Агератумът е многогодишно растение по същество, но у нас се отглежда като едногодишно заради климатичните условия. Растението образува компактни храстовидни форми. Използва се преди всичко ниската форма на Ageratum houstonianum pumilum, която достига до 15-25см. Растението се разклонява много бързо и много пищно. Цъфти със сини, бели и най-често светлолилави цветове. Ароматът на агератума е много приятен. Цъфти от пролетта до началото на есента. Тъй като образува много семена, размножаването му за следващата година е лесно.
Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано напролет или чрез разсад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват лесно. Той не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в лека песъчлива почва.
Съществуват множество сортове агератум, които се различават по времето на цъфтеж, по формата и окраската на цветовете, по височината на храстчето и по формата на листата.
Благодарение на симетричния си ръст е много подходящ за засаждане и в сандъчета на балкона. Добре понася пресаждане дори в период на пълен цъфтеж. Влаголюбив е и затова се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце.
АГЕРАТУМЪТ е толерантно към подрязване на стъблата, но след като има резитба е хубаво веднага да се полее и да се подхрани с комбинирани минерални торове. Това ще му помогне за възстановяване и повторен цъфтеж.
Вредители: Акари.
Важно е прецъфтелите цветове да се премахват и прекалено дългите клонки да се подстригват. Добре понася пресажданията.
Важно: Растението съдържа кумарин, който при чувствителни хора би могъл да предизвика алергия, а при поглъщане да доведе до вътрешни кръвоизливи.
