В България виреят 3 вида бъз: черен, червен бъз и бъзак (тревист бъз).
Бъзът служи за красота в декоративната градина и за здраве.
Род Sambucus (бъз) включва около 30 вида растения. Те са разпространени предимно в умерения пояс. Това са храсти или ниски дървета със сложни листа и доста едри, красиви съцветия. В последствие те се окичват с подобни на боровинка плодчета.
Бъзът се култивират с цел добив на листа, кора, корен, плод или просто, защото е красив. В България в диво състояние се срещат 3 вида от този род. И всеки от тях има принос за обогатяването на народната медицина. Растенията и рецепти с тях са били и все още представляват обект на внимание за много народни лечители.
Черен бъз.
Черният бъз (Sambucus nigra) е познат у нас с наименованието свирчовина. Представлява малко дърво с височина до 3-4 метра с разклонена корона.
Цветовете са бели, ароматни и цъфтят в края на пролетта. Те съдържат етерични масла, глюкозиди, слузни вещества, органични киселини и др. В листата се съдържат танини, дъбилни вещества, аскорбинова киселина, каротин, валерианова киселина и др. Цветовете на черния бъз се берат преди пълното им разцъфтяване, през месеците май-юни. Така че идва времето за сок от цветовете на черен бъз.
Периодът след средата на август е подходящ за добив на плод, кора и корени от свирчовина. Плодчетата в никакъв случай не бива да се берат зелени! Презрелите плодове също не са подходящи.
Отделните части помагат за различни болести. Цветовете повлияват добре простудни заболявания, ревматизъм, кожни обриви, високо кръвно, затлъстяване.
Плодчетата действат като слабително и диуретично средство. Използват се и в хранителната промишленост, като оцветители и дори ароматизатори.
Свирчовината е чудесно декоративно дърво. Черният бъз се използва широко в парковото озеленяване и в частните градини. Причината за това са компактните размери и почти целогодишният атрактивен вид на растението. Създадени са сортове с червено обагрени листа за още по-голям ефект.
Червеният бъз помага при псориазис.
Червеният бъз (Sambucus racemosa) е храст, висок до 5 метра. Той се среща предимно в горите. Младите клонки са голи, светлокафяви и гладки. А сърцевината му е червеникава. Пъпките през есента са зелени, а през зимата червенокафяви. Червеният бъз е декоративно, хранително, багрилно, лечебно, медоносно и маслодайно растение.
Тревист бъз.
Бъзакът е тревистата версия на бъза. Употребяват се плодовете и корените.
Sambucus ebulus е познат като бъзак, бъзуняк, бъзе, тревист бъз и др. Той е многогодишно растение. Централният корен е силно развит, сочен, с дебели разклонения. Стъблата са едногодишни, зелени, с височна до 2 метра и характерно оребрение. Листата са сложни, с 5-9 петури. Цветовете са дребни, бели или кремави до червеникави. Плодовете са многобройни ягоди с по 3 семенца. Цъфтежът започва юни-юли.
В плодовете се съдържат етерично масло, глюкоза, фруктоза, органични киселини (ябълчна, оцетна, винена), дъбилни и багрилни вещества, витамин С и др. В корените са открити сапонини, дъбилни и горчиви вещества.
Плодовете се берат в пълна зрелост през месеците август, септември. Плодчетата се сушат, като от 7 кг свежи плодове се получава килограм сухи. Съхраняват се в проветриви чувалчета на сухо. Корени се добиват след презряване на плодовете през октомври. Те се измиват и изсушават на сянка. Съхраняват се по сходен начин.
Тревистият бъз се счита за плевел и затова не се предлага и отглежда с декоративна цел. Но ако имате желание, бъзакът е красив и лесен за отглеждане храст. Зрелите плодчета на тревистия бъз са най-ценни за здравето. Те се измиват и почистват от дръжките. В стъклен съд на последователни слоеве се подреждат плодове и захар. Така подготвеният съд се покрива с марля и от време на време се разбърква. След месец сокът се прецежда. Приема се по една лъжица на гладно, сутрин.
Останалите плодчета могат да се залеят с вода. Получава се сок, а ако се остави да ферментира, става и чудесно вино. Внимание: не използвайте зелени плодчета.
